изкорубило

Речник на българския език

1. изкорубило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкорубило е производна форма на изкорубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкорубило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкорубило е производна форма на изкорубя (мин. деят. св. прич. ср. р.).