1.
изкору̀бен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Грешни изписвания (7)
- изкорубин
- изкурубен
- изкурубин
- искорубен
- искорубин
- искурубен
- искурубин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ко-ру-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-ко-ру-бе-ния | ||
| пълен член | из-ко-ру-бе-ни-ят | ||
| ж. р. | из-ко-ру-бе-на | ||
| членувано | из-ко-ру-бе-на-та | ||
| ср. р. | из-ко-ру-бе-но | ||
| членувано | из-ко-ру-бе-но-то | ||
| мн. ч. | из-ко-ру-бе-ни | ||
| членувано | из-ко-ру-бе-ни-те | ||
2. изкорубен — мин. страд. прич. м. р.
изкорубен е производна форма на изкорубя (мин. страд. прич. м. р.).