изкорубел

Речник на българския език

1. изкорубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкорубел е производна форма на изкорубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкорубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкорубел е производна форма на изкорубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).