изкорубели
1.
изкорубели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изкорубели
е производна форма
на изкорубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
изкорубели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изкорубели
е производна форма
на изкорубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).