изкорубила

Речник на българския език

1. изкорубила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкорубила е производна форма на изкорубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкорубила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкорубила е производна форма на изкорубя (мин. деят. св. прич. ж. р.).