изкорубил

Речник на българския език

1. изкорубил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкорубил е производна форма на изкорубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкорубил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкорубил е производна форма на изкорубя (мин. деят. св. прич. м. р.).