изимитирам

Речник на българския език

изимитирам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изи-ми-ти-рам изи-ми-ти-ра-ме
2 лице изи-ми-ти-раш изи-ми-ти-ра-те
3 лице изи-ми-ти-ра изи-ми-ти-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изи-ми-ти-рах изи-ми-ти-рах-ме
2 лице изи-ми-ти-ра изи-ми-ти-рах-те
3 лице изи-ми-ти-ра изи-ми-ти-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изи-ми-ти-рах изи-ми-ти-рах-ме
2 лице изи-ми-ти-ра-ше изи-ми-ти-рах-те
3 лице изи-ми-ти-ра-ше изи-ми-ти-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изимитирал съм изимитирала съм изимитирало съм изимитирали сме
2 лице изимитирал си изимитирала си изимитирало си изимитирали сте
3 лице изимитирал е изимитирала е изимитирало е изимитирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изимитирал бях изимитирала бях изимитирало бяхме изимитирали
2 лице беше изимитирал беше изимитирала беше изимитирало бяхте изимитирали
3 лице беше изимитирал беше изимитирала беше изимитирало бяха изимитирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изимитирам ще изимитираме
2 лице ще изимитираш ще изимитирате
3 лице ще изимитира ще изимитират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изимитирал ще съм изимитирала ще съм изимитирало ще сме изимитирали
2 лице ще си изимитирал ще си изимитирала ще си изимитирало ще сте изимитирали
3 лице ще е изимитирал ще е изимитирала ще е изимитирало ще са изимитирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изимитирам щяхме да изимитираме
2 лице щеше да изимитираш щяхте да изимитирате
3 лице щеше да изимитира щяха да изимитират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изимитирал щях да съм изимитирала щях да съм изимитирало щяхме да сме изимитирали
2 лице щеше да си изимитирал щеше да си изимитирала щеше да си изимитирало щяхте да сте изимитирали
3 лице щеше да е изимитирал щеше да е изимитирала щеше да е изимитирало щяха да са изимитирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изимитирал съм изимитирала съм изимитирало съм изимитирали сме
2 лице изимитирал си изимитирала си изимитирало си изимитирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изимитирал съм изимитирала съм изимитирало съм изимитирали сме
2 лице изимитирал си изимитирала си изимитирало си изимитирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изимитирал била съм изимитирала било съм изимитирало били сме изимитирали
2 лице бил си изимитирал била си изимитирала било си изимитирало били сте изимитирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изимитирам щяла съм да изимитирам щяло съм да изимитирам щели сме да изимитираме
2 лице щял си да изимитираш щяла си да изимитираш щяло си да изимитираш щели сте да изимитирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изимитирал щяла съм да съм изимитирала щяло съм да съм изимитирало щели сме да сме изимитирали
2 лице щял си да си изимитирал щяла си да си изимитирала щяло си да си изимитирало щели сте да сте изимитирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изимитирал бих изимитирала бих изимитирало бихме изимитирали
2 лице би изимитирал би изимитирала би изимитирало бихте изимитирали
3 лице би изимитирал би изимитирала би изимитирало биха изимитирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изи-ми-ти-рай изи-ми-ти-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изи-ми-ти-ран
непълен член изи-ми-ти-ра-ния
пълен член изи-ми-ти-ра-ни-ят
женски род изи-ми-ти-ра-на
членувано изи-ми-ти-ра-на-та
среден род изи-ми-ти-ра-но
членувано изи-ми-ти-ра-но-то
множествено число изи-ми-ти-ра-ни
членувано изи-ми-ти-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изи-ми-ти-рал
непълен член изи-ми-ти-ра-лия
пълен член изи-ми-ти-ра-ли-ят
женски род изи-ми-ти-ра-ла
членувано изи-ми-ти-ра-ла-та
среден род изи-ми-ти-ра-ло
членувано изи-ми-ти-ра-ло-то
множествено число изи-ми-ти-ра-ли
членувано изи-ми-ти-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изи-ми-ти-рал
женски род изи-ми-ти-ра-ла
среден род изи-ми-ти-ра-ло
множествено число изи-ми-ти-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изи-ми-ти-ращ
непълен член изи-ми-ти-ра-щия
пълен член изи-ми-ти-ра-щи-ят
женски род изи-ми-ти-ра-ща
членувано изи-ми-ти-ра-ща-та
среден род изи-ми-ти-ра-що
членувано изи-ми-ти-ра-що-то
множествено число изи-ми-ти-ра-щи
членувано изи-ми-ти-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изи-ми-ти-рай-ки