изимитирал съм

Речник на българския език

1. изимитирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изимитирал съм е производна форма на изимитирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изимитирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изимитирал съм е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изимитирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изимитирал съм е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).