изимитирало е

Речник на българския език

1. изимитирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало е е производна форма на изимитирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изимитирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало е е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изимитирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало е е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).