изимитирало съм

Речник на българския език

1. изимитирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало съм е производна форма на изимитирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изимитирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало съм е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изимитирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало съм е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).