изимитирало си

Речник на българския език

1. изимитирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало си е производна форма на изимитирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изимитирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало си е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изимитирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало си е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).