изимитирах

Речник на българския език

1. изимитирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изимитирах е производна форма на изимитирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изимитирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изимитирах е производна форма на изимитирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).