изимитирало

Речник на българския език

1. изимитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изимитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изимитирало е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изимитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изимитирало е производна форма на изимитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изимитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изимитирало е производна форма на изимитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).