изимитирали

Речник на българския език

1. изимитирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изимитирали е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изимитирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изимитирали е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изимитирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изимитирали е производна форма на изимитирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изимитирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изимитирали е производна форма на изимитирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).