изимитирала

Речник на българския език

1. изимитирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изимитирала е производна форма на изимитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изимитирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изимитирала е производна форма на изимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изимитирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изимитирала е производна форма на изимитирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изимитирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изимитирала е производна форма на изимитирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).