иззвънявам

Речник на българския език

иззвъня̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

иззвъня̀ваш, несв. и иззвъня̀, св. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Телефонът иззвъня.

Грешни изписвания (7)

  • еззванявам
  • еззванявъм
  • еззвънявам
  • еззвънявъм
  • иззванявам
  • иззванявъм
  • иззвънявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-ня-вам из-звъ-ня-ва-ме
2 лице из-звъ-ня-ваш из-звъ-ня-ва-те
3 лице из-звъ-ня-ва из-звъ-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-ня-вах из-звъ-ня-вах-ме
2 лице из-звъ-ня-ва из-звъ-ня-вах-те
3 лице из-звъ-ня-ва из-звъ-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-ня-вах из-звъ-ня-вах-ме
2 лице из-звъ-ня-ва-ше из-звъ-ня-вах-те
3 лице из-звъ-ня-ва-ше из-звъ-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице иззвънявал е иззвънявала е иззвънявало е иззвънявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънявал бях иззвънявала бях иззвънявало бяхме иззвънявали
2 лице беше иззвънявал беше иззвънявала беше иззвънявало бяхте иззвънявали
3 лице беше иззвънявал беше иззвънявала беше иззвънявало бяха иззвънявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще иззвънявам ще иззвъняваме
2 лице ще иззвъняваш ще иззвънявате
3 лице ще иззвънява ще иззвъняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънявал ще съм иззвънявала ще съм иззвънявало ще сме иззвънявали
2 лице ще си иззвънявал ще си иззвънявала ще си иззвънявало ще сте иззвънявали
3 лице ще е иззвънявал ще е иззвънявала ще е иззвънявало ще са иззвънявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да иззвънявам щяхме да иззвъняваме
2 лице щеше да иззвъняваш щяхте да иззвънявате
3 лице щеше да иззвънява щяха да иззвъняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънявал щях да съм иззвънявала щях да съм иззвънявало щяхме да сме иззвънявали
2 лице щеше да си иззвънявал щеше да си иззвънявала щеше да си иззвънявало щяхте да сте иззвънявали
3 лице щеше да е иззвънявал щеше да е иззвънявала щеше да е иззвънявало щяха да са иззвънявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънявал съм иззвънявала съм иззвънявало съм иззвънявали сме
2 лице иззвънявал си иззвънявала си иззвънявало си иззвънявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънявал била съм иззвънявала било съм иззвънявало били сме иззвънявали
2 лице бил си иззвънявал била си иззвънявала било си иззвънявало били сте иззвънявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвънявам щяла съм да иззвънявам щяло съм да иззвънявам щели сме да иззвъняваме
2 лице щял си да иззвъняваш щяла си да иззвъняваш щяло си да иззвъняваш щели сте да иззвънявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънявал щяла съм да съм иззвънявала щяло съм да съм иззвънявало щели сме да сме иззвънявали
2 лице щял си да си иззвънявал щяла си да си иззвънявала щяло си да си иззвънявало щели сте да сте иззвънявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънявал бих иззвънявала бих иззвънявало бихме иззвънявали
2 лице би иззвънявал би иззвънявала би иззвънявало бихте иззвънявали
3 лице би иззвънявал би иззвънявала би иззвънявало биха иззвънявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-звъ-ня-вай из-звъ-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звъ-ня-вал
непълен член из-звъ-ня-ва-лия
пълен член из-звъ-ня-ва-ли-ят
женски род из-звъ-ня-ва-ла
членувано из-звъ-ня-ва-ла-та
среден род из-звъ-ня-ва-ло
членувано из-звъ-ня-ва-ло-то
множествено число из-звъ-ня-ва-ли
членувано из-звъ-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звъ-ня-вал
женски род из-звъ-ня-ва-ла
среден род из-звъ-ня-ва-ло
множествено число из-звъ-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звъ-ня-ващ
непълен член из-звъ-ня-ва-щия
пълен член из-звъ-ня-ва-щи-ят
женски род из-звъ-ня-ва-ща
членувано из-звъ-ня-ва-ща-та
среден род из-звъ-ня-ва-що
членувано из-звъ-ня-ва-що-то
множествено число из-звъ-ня-ва-щи
членувано из-звъ-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-звъ-ня-вай-ки