иззвънявало

Речник на българския език

1. иззвънявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

иззвънявало е производна форма на иззвънявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. иззвънявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

иззвънявало е производна форма на иззвънявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).