иззвъня

Речник на българския език

иззвъня̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

иззвънѝш, мин. св. иззвъня̀х, мин. прич. иззвъня̀л, св.вж. иззвънявам.

Грешни изписвания (4)

  • иззванйа
  • иззванйъ
  • иззвънйа
  • иззвънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-ня из-звъ-ним
2 лице из-звъ-ниш из-звъ-ни-те
3 лице из-звъ-ни из-звъ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-нях из-звъ-нях-ме
2 лице из-звъ-ня из-звъ-нях-те
3 лице из-звъ-ня из-звъ-ня-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-звъ-нях из-звъ-нях-ме
2 лице из-звъ-не-ше из-звъ-нях-те
3 лице из-звъ-не-ше из-звъ-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял е иззвъняла е иззвъняло е иззвънели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънял бях иззвъняла бях иззвъняло бяхме иззвънели
2 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяхте иззвънели
3 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяха иззвънели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще иззвъня ще иззвъним
2 лице ще иззвъниш ще иззвъните
3 лице ще иззвъни ще иззвънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънял ще съм иззвъняла ще съм иззвъняло ще сме иззвънели
2 лице ще си иззвънял ще си иззвъняла ще си иззвъняло ще сте иззвънели
3 лице ще е иззвънял ще е иззвъняла ще е иззвъняло ще са иззвънели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да иззвъня щяхме да иззвъним
2 лице щеше да иззвъниш щяхте да иззвъните
3 лице щеше да иззвъни щяха да иззвънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънял щях да съм иззвъняла щях да съм иззвъняло щяхме да сме иззвънели
2 лице щеше да си иззвънял щеше да си иззвъняла щеше да си иззвъняло щяхте да сте иззвънели
3 лице щеше да е иззвънял щеше да е иззвъняла щеше да е иззвъняло щяха да са иззвънели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънял била съм иззвъняла било съм иззвъняло били сме иззвънели
2 лице бил си иззвънял била си иззвъняла било си иззвъняло били сте иззвънели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвъня щяла съм да иззвъня щяло съм да иззвъня щели сме да иззвъним
2 лице щял си да иззвъниш щяла си да иззвъниш щяло си да иззвъниш щели сте да иззвъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънял щяла съм да съм иззвъняла щяло съм да съм иззвъняло щели сме да сме иззвънели
2 лице щял си да си иззвънял щяла си да си иззвъняла щяло си да си иззвъняло щели сте да сте иззвънели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънял бих иззвъняла бих иззвъняло бихме иззвънели
2 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло бихте иззвънели
3 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло биха иззвънели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-звъ-ни из-звъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звъ-нял
непълен член из-звъ-не-лия
пълен член из-звъ-не-ли-ят
женски род из-звъ-ня-ла
членувано из-звъ-ня-ла-та
среден род из-звъ-ня-ло
членувано из-звъ-ня-ло-то
множествено число из-звъ-не-ли
членувано из-звъ-не-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-звъ-нял
женски род из-звъ-ня-ла
среден род из-звъ-ня-ло
множествено число из-звъ-не-ли