иззвъняла

Речник на българския език

1. иззвъняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвъняла е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвъняла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

иззвъняла е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвъняла — мин. деят. св. прич. ж. р.

иззвъняла е производна форма на иззвъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. иззвъняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

иззвъняла е производна форма на иззвъня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).