иззвънял си

Речник на българския език

1. иззвънял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънял си е производна форма на иззвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънял си е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънял си е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).