иззвънели

Речник на българския език

1. иззвънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънели е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззвънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънели е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. иззвънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

иззвънели е производна форма на иззвъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. иззвънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

иззвънели е производна форма на иззвъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).