иззвънял съм

Речник на българския език

1. иззвънял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънял съм е производна форма на иззвъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънял съм е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънял съм е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).