иззвъняло е

Речник на българския език

1. иззвъняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвъняло е е производна форма на иззвъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвъняло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвъняло е е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвъняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвъняло е е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).