иззвъни

Речник на българския език

1. иззвъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

иззвъни е производна форма на иззвъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. иззвъни — повелително наклонение, ед. ч.

иззвъни е производна форма на иззвъня (повелително наклонение, ед. ч.).