иззвъняха

Речник на българския език

1. иззвъняха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззвъняха е производна форма на иззвъня (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззвъняха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

иззвъняха е производна форма на иззвъня (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).