иззвънявало си

Речник на българския език

1. иззвънявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало си е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).