иззвънявали

Речник на българския език

1. иззвънявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънявали е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззвънявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънявали е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. иззвънявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

иззвънявали е производна форма на иззвънявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. иззвънявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

иззвънявали е производна форма на иззвънявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).