иззвънявала си

Речник на българския език

1. иззвънявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънявала си е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. иззвънявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънявала си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. иззвънявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

иззвънявала си е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).