иззвънявал

Речник на българския език

1. иззвънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

иззвънявал е производна форма на иззвънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. иззвънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

иззвънявал е производна форма на иззвънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).