иззвънявал е

Речник на българския език

1. иззвънявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал е е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал е е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънявал е е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).