бил е иззвънявал

Речник на българския език

1. бил е иззвънявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е иззвънявал е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).