иззвънявало е

Речник на българския език

1. иззвънявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало е е производна форма на иззвънявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало е е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззвънявало е е производна форма на иззвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).