диване

Речник на българския език

диванѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. диванѐта, ср. Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване!

Грешни изписвания (3)

  • деване
  • девъне
  • дивъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ва-не
членувано ди-ва-не-то
мн.ч. ди-ва-не-та
членувано ди-ва-не-та-та