изглупял

Речник на българския език

1. изглупял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупял е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изглупял е производна форма на изглупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изглупял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупял е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изглупял — мин. деят. св. прич. м. р.

изглупял е производна форма на изглупея (мин. деят. св. прич. м. р.).