изглупея

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пея	из-г-лу-пе-ем
2 лице	из-г-лу-пе-еш	из-г-лу-пе-е-те
3 лице	из-г-лу-пее	из-г-лу-пе-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пях	из-г-лу-пях-ме
2 лице	из-г-лу-пя	из-г-лу-пях-те
3 лице	из-г-лу-пя	из-г-лу-пя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пе-ех	из-г-лу-пе-ех-ме
2 лице	из-г-лу-пе-е-ше	из-г-лу-пе-ех-те
3 лице	из-г-лу-пе-е-ше	из-г-лу-пе-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупял съм	изглупяла съм	изглупяло съм	изглупели сме
2 лице	изглупял си	изглупяла си	изглупяло си	изглупели сте
3 лице	изглупял е	изглупяла е	изглупяло е	изглупели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изглупял	бях изглупяла	бях изглупяло	бяхме изглупели
2 лице	беше изглупял	беше изглупяла	беше изглупяло	бяхте изглупели
3 лице	беше изглупял	беше изглупяла	беше изглупяло	бяха изглупели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изглупея	ще изглупеем
2 лице	ще изглупееш	ще изглупеете
3 лице	ще изглупее	ще изглупеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изглупял	ще съм изглупяла	ще съм изглупяло	ще сме изглупели
2 лице	ще си изглупял	ще си изглупяла	ще си изглупяло	ще сте изглупели
3 лице	ще е изглупял	ще е изглупяла	ще е изглупяло	ще са изглупели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изглупея	щяхме да изглупеем
2 лице	щеше да изглупееш	щяхте да изглупеете
3 лице	щеше да изглупее	щяха да изглупеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изглупял	щях да съм изглупяла	щях да съм изглупяло	щяхме да сме изглупели
2 лице	щеше да си изглупял	щеше да си изглупяла	щеше да си изглупяло	щяхте да сте изглупели
3 лице	щеше да е изглупял	щеше да е изглупяла	щеше да е изглупяло	щяха да са изглупели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупеел съм	изглупеела съм	изглупеело съм	изглупеели сме
2 лице	изглупеел си	изглупеела си	изглупеело си	изглупеели сте
3 лице	из-г-лу-пе-ел изглупеел е	из-г-лу-пе-е-ла изглупеела е	из-г-лу-пе-е-ло изглупеело е	из-г-лу-пе-е-ли изглупеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупял съм	изглупяла съм	изглупяло съм	изглупели сме
2 лице	изглупял си	изглупяла си	изглупяло си	изглупели сте
3 лице	из-г-лу-пял изглупял е	из-г-лу-пя-ла изглупяла е	из-г-лу-пя-ло изглупяло е	из-г-лу-пе-ли изглупели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изглупял	била съм изглупяла	било съм изглупяло	били сме изглупели
2 лице	бил си изглупял	била си изглупяла	било си изглупяло	били сте изглупели
3 лице	бил изглупял бил е изглупял	била изглупяла била е изглупяла	било изглупяло било е изглупяло	били изглупели били са изглупели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изглупея	щяла съм да изглупея	щяло съм да изглупея	щели сме да изглупеем
2 лице	щял си да изглупееш	щяла си да изглупееш	щяло си да изглупееш	щели сте да изглупеете
3 лице	щял да изглупее щял е да изглупее	щяла да изглупее щяла е да изглупее	щяло да изглупее щяло е да изглупее	щели да изглупеят щели са да изглупеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изглупял	щяла съм да съм изглупяла	щяло съм да съм изглупяло	щели сме да сме изглупели
2 лице	щял си да си изглупял	щяла си да си изглупяла	щяло си да си изглупяло	щели сте да сте изглупели
3 лице	щял да е изглупял щял е да е изглупял	щяла да е изглупяла щяла е да е изглупяла	щяло да е изглупяло щяло е да е изглупяло	щели да са изглупели щели са да са изглупели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изглупял	бих изглупяла	бих изглупяло	бихме изглупели
2 лице	би изглупял	би изглупяла	би изглупяло	бихте изглупели
3 лице	би изглупял	би изглупяла	би изглупяло	биха изглупели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-г-лу-пей	из-г-лу-пей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-г-лу-пял
		непълен член	из-г-лу-пе-лия
		пълен член	из-г-лу-пе-ли-ят
	женски род		из-г-лу-пя-ла
		членувано	из-г-лу-пя-ла-та
	среден род		из-г-лу-пя-ло
		членувано	из-г-лу-пя-ло-то
множествено число			из-г-лу-пе-ли
		членувано	из-г-лу-пе-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-г-лу-пе-ел
	женски род	из-г-лу-пе-е-ла
	среден род	из-г-лу-пе-е-ло
множествено число		из-г-лу-пе-е-ли