бил изглупял

Речник на българския език

1. бил изглупял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изглупял е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).