изглупеело е

Речник на българския език

1. изглупеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупеело е е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).