изглупеели

Речник на българския език

1. изглупеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изглупеели е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изглупеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изглупеели е производна форма на изглупея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).