изглупял си

Речник на българския език

1. изглупял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупял си е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупял си е производна форма на изглупея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изглупял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изглупял си е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).