изглупеел съм

Речник на българския език

1. изглупеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупеел съм е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).