изглупели

Речник на българския език

1. изглупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изглупели е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изглупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изглупели е производна форма на изглупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изглупели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изглупели е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изглупели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изглупели е производна форма на изглупея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).