пън

Речник на българския език

пън съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна, м.
1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените.
2. Къс и дебел отрязък от дървото по неговата ширина.
3. Прен. Жарг. Глупав, невъзприемчив човек.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пън
непълен член пъ-на
пълен член пъ-нът
мн.ч. пъ-но-ве
членувано пъ-но-ве-те
бройна форма пъ-на
звателна форма