слабоумен

Речник на българския език

слабоу̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

слабоумна, слабоумно, мн. слабоумни, прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен.същ. слабоумие, ср.

Грешни изписвания (7)

  • слабоумин
  • слабуумен
  • слабуумин
  • слъбоумен
  • слъбоумин
  • слъбуумен
  • слъбуумин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сла-бо-у-мен
непълен член сла-бо-ум-ния
пълен член сла-бо-ум-ни-ят
ж. р. сла-бо-ум-на
членувано сла-бо-ум-на-та
ср. р. сла-бо-ум-но
членувано сла-бо-ум-но-то
мн. ч. сла-бо-ум-ни
членувано сла-бо-ум-ни-те