слабоумие

Речник на българския език

слабоу̀мие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • слабуумие
  • слъбоумие
  • слъбуумие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бо-у-мие
членувано сла-бо-у-ми-е-то
мн.ч. сла-бо-у-мия
членувано сла-бо-у-ми-я-та