тъпоумие

Речник на българския език

тъпоу̀мие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тапоумие
  • тапуумие
  • тъпуумие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-по-у-мие
членувано тъ-по-у-ми-е-то
мн.ч. тъ-по-у-мия
членувано тъ-по-у-ми-я-та