глупост

Речник на българския език

глу̀пост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

глупостта̀, мн. глу̀пости, ж.
1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.
2. Глупава постъпка или глупава дума, израз. Говориш глупости. Голяма глупост направих.

Грешни изписвания (3)

  • глупуст
  • глупос
  • глупус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-пост
членувано глу-пост-та
мн.ч. глу-пос-ти
членувано глу-пос-ти-те
звателна форма