абсурд

Речник на българския език

абсу̀рд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. абсу̀рди, (два) абсу̀рда, м. Безсмислица, нелепост.

Грешни изписвания (7)

  • абсурт
  • апсурт
  • ъбсурт
  • ъпсурт
  • ъпсурд
  • ъбсурд
  • апсурд

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-сурд
непълен член аб-сур-да
пълен член аб-сур-дът
мн.ч. аб-сур-ди
членувано аб-сур-ди-те
бройна форма аб-сур-да
звателна форма