безвкусица

Речник на българския език

безвку̀сица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Отсъствие, липса на добър вкус. Пълна безвкусица е обзавеждането му вкъщи.

Грешни изписвания (15)

  • безвкусеца
  • безвкусецъ
  • безвкусицъ
  • безфкусеца
  • безфкусецъ
  • безфкусица
  • безфкусицъ
  • бизвкусеца
  • бизвкусецъ
  • бизвкусица
  • бизвкусицъ
  • бизфкусеца
  • бизфкусецъ
  • бизфкусица
  • бизфкусицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-в-ку-си-ца
членувано без-в-ку-си-ца-та
мн.ч. без-в-ку-си-ци
членувано без-в-ку-си-ци-те
звателна форма