тъпотия

Речник на българския език

тъпотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тъпотѝи, ж.
1. Само ед. Тъпост.
2. Разг. Глупава, недомислена постъпка или изказване. Стига си говорил тъпотии.

Грешни изписвания (7)

  • тапотиъ
  • тапотия
  • тапутиъ
  • тапутия
  • тъпотиъ
  • тъпутиъ
  • тъпутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-по-тия
членувано тъ-по-ти-я-та
мн.ч. тъ-по-тии
членувано тъ-по-ти-и-те
звателна форма