овчи

Речник на българския език

1. о̀вчи — прилагателно име (тип 87) редактиране

Значение

о̀вча, о̀вче и о̀вчо, мн. о̀вчи, прил.
1. Присъщ на овца. Овче добродушие.
2. Получен от овца. Овче мляко.
3. Предназначен за овца. Овча кошара.

Грешни изписвания (1)

  • овче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ов-чи
непълен член ов-чия
пълен член ов-чи-ят
ж. р. ов-ча
членувано ов-ча-та
ср. р. ов-че
членувано ов-че-то
мн. ч. ов-чи
членувано ов-чи-те

2. О̀вчи — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Овче

Връзки